ЦВЕТНА ХАРМОНИЯ

Преди две седмици решихме да се разходим до парк Врана. Правим го често, защото ни е любимо място. Прохладно, тихо и отдалечено от шума. Най-интересното е, че сме ходили толкова много пъти там и все някак ни е убягвала тя – Царската оранжерия. В този слънчев и направо горещ ден обаче я видяхме, сгушена встрани и криеща красоти.

Оранжерията на цар Фердинанд е на повече от 100 години. Тя пази в себе си растителни видове от самото й основаване, което я прави толкова впечатляваща, макар и малка. Вътре е изключително влажно и цари цветна хармония. Чуват се само капките вода, които тежко падат по пода. Тези растения са като метафора – те живеят изолирани от света, в своя собствена хармония и са сякаш щастливи, защото ако не бяха там на това място и при тези условия, никога нямаше да оцелеят.

И покрай цялата тази цветна хармония, аз пак се размечтах. От многото места, които искам да посетя, едно от тях е Живерни – домът и градините на Моне. Цветни и хармонични. Явно наистина съм голям почитател на импресионизма и цялата тази живописност и романтика, защото дори самият Моне се е запечатал в съзнанието ми още от училище.

Живерни е красота от цветя и френска романтика – вдъхновението на художника да създаде толкова от най-великите си творби. Рон ми обеща, че при следващо пътуване до Париж, ще отидем и до там. А аз ставам все по-нетърпелива, може би защото Моне все „изкача“ от някъде, за да ми припомни за себе си и своя рай. Дали от снимки, или от бижутата на FREYWILLE – той сякаш ме преследва. Но аз не се оплаквам, а му се радвам, защото виждам толкова общо между неговите разбирания за красота и моите. А докато дойде моментът, ще се радвам на Царската оранжерия и градската ботаническа градина тук в София като моя извор на вдъхновение.