Понякога в сърцето на града, в който живеем, се крият красоти, за които забравяме. Красоти, които често пренебрегваме. Преди седмица с Рон се разхождахме из центъра на София и минахме покрай Университетска Ботаническа градина. Казахме си „Хей, трябва да влезнем някой път!“ Ето че вчера решихме да си подарим разходка из идилията й.
Нарекох градината бягство, защото буквално влизаш в нея и сякаш избягваш от градската лудост, а същевременно си в нея. Може би и затова се впечатлих. Но и как не – пищна градинска растителност с гледка към едни от най-емблематични сгради на София – Националната галерия за чуждестранно изкуство и Св. Александър Невски на фона на ясното и толкова синьо лятно небе.
Всъщност нещото, което най-много ме зареди емоционално, бе експозицията Пеперуден павилион по повод 125 години от основаването на институцията Университетска Ботаническа градина. За първи път през живота ми виждам толкова големи и красиви пеперуди – тропически. Влезнахме в този огромен аквариум от растителност с точно такъв тропически влажен въздух и ги видяхме. Те бяха наистина много, но просто се криеха. Сякаш и те искаха да си почиват. Една единствена се осмели да разгърне прекрасните си сини крила, но за кратко. Не успяхме да заснемем красотата й. И по-добре! Вярвам, че това е нещо, което трябва да видите със собствените си очи, затова ви приканвам да го направите. За мен бе наистина впечатляващо!
