Винаги съм се самоопределяла като летен човек. Не обичам студа и зимата. Но започвам да осъзнавам, че не студеното време е проблемът, а мрачното. Просто имам нужда от слънце, за да съществувам. И всъщност се оказва, че проблемът наистина не е в зимата, а в липсата на слънце.
Онзи ден (всъщност цялата седмица и дори все още) имахме наистина мъгливо време тук в София с бонус завишени нива на прахови частици. Знаете.. всички говорят за това напоследък. Отворих уеб камера и видях – на 15 мин. от София светът беше друг. Слънчев и красив. Сякаш като в приказките зла сила се е спуснала над града и го е направила сив, мрачен и тъжен.
Облякох топли дрехи (които между другото са на до 50% намаление в магазините на Tom Tailor) и буквално избягахме от сивотата. На 15 минути извън София се озовахме в един слънчев и щастлив ден в планината, а настроението ми се промени веднага. И за пореден път разбрах – слънцето и синьото небе ми носят истинска радост. И не в студа се крие проблемът.
А София … хубавият ни град просто става все по-мръсен и по-мръсен всяка зима. Уж на шега, но и на сериозно, с Рон обсъждахме да прекараме следващата зима извън София. И май наистина си заслужава да го обмислим…
