Спортувам от години. Нямам претенции да съм много активен спортист или специалист по темата, но пък за това време съм пробвала достатъчно много неща и съм правила достатъчно грешки, за да натрупам мнения и впечатления. Днес споделям с вас 4 мита за спорта или с други думи изводите, до които стигнах през тези години.
Колкото повече тренирам, толкова повече резултати ще виждам.
Маратонките за бягане са подходящи за всичко.
От години тренирам с маратонки за бягане. Вероятно и повечето от вас. Мислила съм си дали е редно, но никога не съм стигала до момента, в който реално проучвам темата. Оказа се, че маратонките за бягане са меки и не дават достатъчна опора при силови и динамични тренировки. Много логично, но не си бях давала сметка за това, докато не получих от Reebok SPEED TR. Обувката е специално проектирана, за да даде по-добра опора на крака при такъв тип тренировки. Беше ми много любопитно дали е така. При първото обуване SPEED TR ми се сториха малко твърди и неудобни, но след минута-две осъзнах, че всъщност са доста комфортни. Твърдостта им действително ми дава много добра опора при клекове и не само. Това е много важно за мен, тъй като имам проблеми с колената. Много са леки и с отлично всцепление на подовата настилка вкъщи, където понякога правя от HIIT упражненията на Руми. След като сама видях каква е разликата, се зачудих – а ако съм във фитнеса и искам да съчетая силова тренировка с малко кардио? Би било абсурдно да нося по два чифта маратонки и да се преобувам. Оказа се, че SPEED TR е проектирана така, че да бъде достатъчно комфортна и за едно 5-километрово бягане. Не че ще си го причиня (по-долу ще разберете защо), но това ме спечели като потребител. Определено усещам разликата в тренировките си с тях сега и не бих се върнала към маратонките си за бягане.
Отслабва се с бягане. Ходенето не е спорт.
Има едно всеобщо разбиране, че се отслабва с бягане и затова много хора бягат, буквално докато не припаднат. Причината, поради която отричам това вярване, е тясно свързана с първия мит и стреса. Спомням си преди години, когато започнах да ходя на фитнес. Имаше една жена, която всяка сутрин бягаше по 40-60 минути на пътеката и то доста интензивно. За всичките месеци тази жена си остана същата. При мен ситуацията с бягането не е много по-различна. Резултатът често е адски глад, който в крайна сметка понякога води и до обратен ефект. С времето разбрах, че това, което работи най-добре при мен е ходенето. Въпреки че много хора го подценяват, продължителното ходене е страхотно за сърцето и мускулите. Освен това аз лично не изгладнявам толкова и не се преуморявам, а дори разпускам и се чувствам по-балансирана.
Трябва да спортувам, за да изглеждам добре.
Това не е точно мит, а по-скоро разбиране за спорта, с което не съм съвсем съгласна. Ще излъжа, ако кажа, че да изглеждам добре не ми е цел, но с времето разбрах, че най-голямото предимство на спорта е това как се чувствам. Най-голямата полза от тренировките е, че се чувствам по-щастлива. Спортът не е просто начин да оформя тялото си. Той е здраве за тялото и духа. Освен това, вярвам, че ако тренирате, за да се чувствате по-добре и се успокоите относно това колко добре изглеждате, ще видите по-добри резултати. :)
