Да живея в голям град е нещо, което определено все още харесвам и от което не искам да се отказвам засега. Допада ми бързото темпо и оживеността. Но от време на време с Рон се уморяваме от всичко това и изпитваме нужда да избягаме за малко. Затова и когато можем го правим – далеч от суетата на града и шумотевицата. Там, където цари спокойствие.
Толкова много прекрасност се крие около селата на България. Живописни пейзажи, чист въздух, тишина, непринуденост. Истинска идилия! Забравяш за твърде амициозния градски живот. Взирайки се в магичното поле от злато и огромните топки от сено, забравяш за онзи свръх- социален свят, в който живееш. Офлайн си. Почти. Поне докато не звънне телефона и няма как да не откликнеш на това обаждане. Но освен това, всичко друго е приказно и толкова истинско. Искаш само да изживееш момента. Да му се насладиш и да го запазиш. Защото след няколко часа ще си пак в лудницата на града и единствения начин да го изжевееш отново ще е чрез снимки.
А на вас случва ли ви се да искате да избягате и да се потопите в магията на едно такова поле от злато?
Усмивки,
Денина ♥
