Живей #InSync

Мислила ли си какво ти пречи да разгърнеш целия си потенциал?

Този въпрос Активиa зададе на жени от целия свят, както и на мен. Бях предизвикана да разкрия как аз оставам #InSync и успявам да постигам баланс, бивайки майка, съпруга и блогър.

Но първо какво означава Живей #InSync?

Да си в синхрон със себе си? С околните? Всеки би го разтълкувал различно. За мен това е да съм в хармония със себе си, да чувствам собствения си ритъм, да се чувствам щастлива и удовлетворена от самата мен. Факторите за това щастие са различни и индивидуални, затова аз ще ви разкажа какво кара мен да съм #InSync и какво ме изкарва от това състояние на баланс.

Моята лична хармония.

Искрено вярвам, че когато човек е в хармония със себе си, той е в хармония и с останалия свят. Тогава хубавите неща в живота му се случват много по-лесно. А балансът идва от това да обичаме себе си и да не бъдем толкова самокритични. Пътят към моята лична хармония е да съм в мир с моите несъвършенства, защото те са част от мен. Постоянно си припомням, че вманиачаването към това да бъда перфектна не ме прави по-щастлива. То дебалансира фокуса ми и ми пречи да разгърна истинския си потенциал.

Само до преди няколко години страдах от ниска самооценка. Подценявах качествата си. Преди да забременея бях доста по-самокритична и неуверена, което ме ограничаваше. Притеснявах се да вдигна телефона и да говоря с непознати хора, за да не сгреша нещо. Пренаписвах и препрочитах един и същи мейл многократно преди да го изпратя. Първият семестър в университета не постигах това, което можех, защото мислех, че другите са много по-добри от мен. С времето разбрах, че това не е така. Гледайки назад отчитам тези грешки и се радвам, че съм успяла да се променя в положителна насока. Майчинството и блогът (които дойдоха по едно и също време) ми доказаха, че мога да достигам много повече отвъд лимитите, които си поставям. Научих се да загърбвам тази своя неувереност и тогава всичко започна да върви по-добре. Започнах да живея много повече #InSync и да бъда много по-щастлива.

Какво ми пречи да съм #InSync?

Именно липсата на любов към самата мен и стремежът да се превърна в „идеален човек“, какъвто не съм и вероятно никога няма да бъда. За пример ще дам ситуациите, когато сме на снимки и ми липсва увереност. Тогава работата върви бавно и трудно, понякога почти невъзможно, само защото съм недоволна от себе си, поради някави незначителни причини. Разбира се, в такива ситуации не разгървам пълния си потенциал. И защо е неубходимо всичко това? Защо просто не се отпусна? Най-важното нещо в такива ситуации е да не спираме да си припомняме, че можем и да не очакваме абсолютния максимум от себе си на всяка цена. Прекрасни сме такива, каквито сме. 

И все пак… 

Далеч не смятам, че липсата на всякаква самокритичност е плюс. Напротив. Здравословната и реалистична самокритичност би могла да послужи като вътрешен компас, който да помогне да достигнем целите си. Може би и тук се ражда другият ключов фактор – реализъм. Освен да се обичаме, трябва да гледаме и напълно реалистично на себе си. Така ще сме #InSync и със себе си, и със заобикалящия ни свят. 

Истината е, че повечето проблеми идват отвътре. 

Както е казал древноперсийският поет Руми „Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.“ Ако искаме да живеем по-хармонично, трябва да изгоним несигурностите и да се обичаме. Да си дадем възможност да почувстваме собствения си ритъм и да живеем тук и сега. Да не губим време и усилия в негативни емоции и постоянна самокритика, а да си позволим да се разгърнем – спокойни и щастливи от това, което сме. 

Ако ви е интересно колко #InSync сте вие, ви приканвам да си направите този кратък тест. Хубавото е, че аз съм на прав път, но имам още по какво да работя. Ще се радвам и вие да споделите мнение и резултати. :) 

Усмивки,

Денина ♥

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *